13 юни 2001 г., сряда
„България не е съпруга на Русия” – тези мои думи
постави като заглавие вестник „Газета полска”
на интервюто, което публикува с мен на на 13 юни 2001 г.
В Полша съществува мнение ,,че България е съпруга на Русия,
а Сърбия е любовница". Затова и бе логично
да попитат българския посланик:
така ли е в действителност?
Вероятно дипломатите от „кариерата“ биха отговорили „дипломатично“. Аз отговорих така:
„ България никога не е била, не е и няма да бъде съпруга на Русия. Вярно е, че съществува мнение, че България е била страната най-тясно свързана в миналото със Съветския съюз. Но това е мит съчинен от самите руски комунисти. Със СССР беше свързана българската комунистическа партия, наброяваща 1 милион души, докато българите сме 8 милиона. В нашето съзнание съществува фактът, че в края на 70-те години на ХІХ век Русия е освободила българите от турското робство, но също така отлично знаеме, че след това многократно интересите на Русия са били против българските интереси. По време на комунизма в самата комунистическа партия са съществували две тенденции: първата проруска, сталинска, идваща от Георги Димитров и коминтерна и втората – свързана с традицията на българската работническа партия. Но историята на споровете в комунистическата партия, не трябва да се отъждествява с историята на страната. Историята на народа и неговия живот е нещо различно.Затова и днес искаме отношенията между България и Русия да бъдат равноправни.”
Това бе моят кратък и ясен отговор като български посланик на този въпрос. Разбира се, в разговора стана дума и за много други теми – членството в НАТО и позицията на Русия, появата на политическия хоризонт на Симеон Сакскобургготски, предстоящите парламентарни избори, зависимостта на българската икономика от единствения доставчик на газ – руския Газпром, процесът срещу българските медицински сестри в Либия. Не бе пропуснат и въпроса за разкриването на архивите на бившата Държавна сигурност и за необходимостта от лустрация. Оказа се, че полските журналисти, които ме интервюираха, са добре информирани, че в мое лице разговарят с „привърженик на лустрацията на журналистите” и знаят, че тя към този момент е все още пожелание. Затова и на този въпрос моят отговор бе още по-кратък: „Трябва да има лустрация.“ Истината е, че „четвъртата власт” дълго време след 2001 г., продължи да бъде „тайна власт”, противно на професионалното си предназначение. А много от лицата, които определят политиката на българските медии, дори и вечер не си свалят мундирите и ботушите.
