В ранната есен на 2010 година пътувах до Полша. С кола, сам. Непосредствено след словашката граница колата се повреди. Слава Богу, наблизо имаше мотел, макар и със странното име „При разбойниците”. „Пежото”, модел 206, с което кръстосвах Средна Европа беше стопило лагер на задната полуоска. Трябваше да остана в затънтената планинска провинция. След като оставих колата на майстор от близкото село, се запътих към крайпътната кръчма. Харесвам полската бира и особено планинската пастърва. Попаднах на компания от строителни работници, които поправяха канализацията по протежението на пътя. Те водеха разгорещен разговор за самолетната катастрофа с полския държавен самолет край Смоленск, при която загина голяма част от политическия, военен и духовен елит на съвременна Полша. Поводът явно бе телевизионнен дебат и изявления на политици и журналисти. Заслушах се в техния разговор.
Ставаше дума за отговорността, за вината, за грешките, за прикриване на фактите, за поведението на политиците след трагедията, за полско-руските отношения – вражди и приятелства.
Тази година се навършват 130 години от рождението и 50 от смъртта на литературния критик Владимир Василев, както и 70 години от замлъкването на неговото сп.”Златорог”(1920-1943).
Всяко завръщане е като откриване на нов свят. Такъв е и моят спомен за горещото и белязано с особена съдбовност лято на 1993 г. Тогава намери своя вечен покой сърцето на христолюбивия български цар Борис III. В този паметен ден след мъчително изгнание в България се завърна царицата майка Йоанна.
но пътуване до Санкт Петербург)
