Александър Йорданов

Забравихме ли протестите от февруари и март? Имаше ли тогава прозорливи личности, които видяха и днешния ден? Но когато някой ни казва истината, ние го мразим. По това си личи, че сме българи. Ето, какво можеше да прочете читателят на „Демокрация“ преди близо половин година – в началото на месец март, 2013 г.

СЛЕД ПИЯНСТВОТО НА ЕДИН НАРОД ИДЕ ВСЕНАРОДНИЯТ МАХМУРЛУК

 Едвин Сугарев

           Протестите продължават. Видяхме най-масовите – десетки хиляди протестираха в столицата и основните градове на страната. Големият въпрос обаче е: защо. Каква е тяхната цел, тяхната визия за бъдещето на страната – и има ли изобщо такива.

В бр.5 на в.“Демокрация“ в края на м.февруари т.г., публикувахме този текст. Защо ли си мисля, че такива текстове трудно би публикувал днешния „демократичен“ български печат? Чети, читателю, чети:

ПРИДНЕСТРОВИЕТО-МУЗЕЙНИЯТ БАСТИОН НА СЪВЕТИЗМА

Яни Милчаков  

       Дипломатите не наричат тази територия от 4. 163 кв. км с над половин милион население по никакъв друг начин освен Приднестровие. De facto съществуващата държавица под името Приднестровска молдовска република, макар и непризната от никого, напомня стария виц за амурчето с лъка и стрелата като най-подходящ герб на СССР - голо, но въоръжено.