На 30 септември 1987 г. в българските книжарници се появи една необикновена стихосбирка. Комунистическият поет Венко Марковски в 32 страници кощунствено „възпя“ аварията в атомната електроцентрала в Чернобил. Стихосбирката „Чернобил“ отдавна е влязла в „златните страници“ на най-големите глупости и простотии в българската литература. В 13 елегии Марковски се е опитал да оправдае тогавашната съветска некадърност и немарливост.
Истината за аварията в Чернобилската АЕЦ на 26 април 1986 г., бе скрита от българския народ.
Това става по нареждане на Тодор Живков и неговото политическо обкръжение. Бащата на Сергей Станишев е един от тези тогавашни „лидери“ на БКП, които мълчат позорно. Мълчат и партийните секретари на БКП – някои от тях по-късно маскирали се като „демократи“. Мълчаха генералите, министрите и депутатите. Защото мразеха българския народ и обичаха само своята „любима партия“ и още повече Съветския съюз. Позорно мълчаха и медиите. Така милиони българи бяха изложени на въздействието на радиационния облак, който премина над България.
Статистиката днес показва
рязко нарастване на раковите заболявания у нас след аварията в Чернобил.
И така ще продължи и през следващите десетилетия. Спасение няма!
Истинско престъпление е, че у нас има политици, които искат да изправят нацията пред потенциална гибел – днес или утре. Защо го правят ли? Някога Марковски отговаря в духа на времето – „смелият“ чернобилски реактор бил „умрял“ в полза на „съветската наука“. Аз не искам народа ни да изчезне от лицето на земята в полза на руската наука и политика, на руската и българската енергийна мафия. Затова и припомням написаното от комунистическия стихоплетец Марковски. Като предупреждение за всички, които планират възраждането на проекта АЕЦ „Белене“. Впрочем, ядрената гибел слага точка и на проблема с „пълните джобове“. В черната земя няма банкови сметки.
Стабилизирането на правителството на Орешарски ще означава и връщане към проекта АЕЦ „Белене“.
Затова и отсега бия тревога. Да останем при България, при нейния живот и да стиснем в шепа и своя живот. Защото само така ще има бъдеще за деца и за внуци. И винаги да помним:
В Чернобил избухнал е пожар.
Стрес разтресъл земна ос.
…………………..
Атомен реактор се взривил.
…………………………………………
Ледено мълчание звъни:
вика мъртвите пръстта.
Жeртвите облъчват светлини
в живо царство на смъртта.
…………………………………
Радиация излъчва смърт.
Да не пропуснем и върховната глупост:
В Чернобил белее саркофаг
на реактор с мирна цел.
Смел реактор под съветски флаг
за наука е умрел...
