На Миладинови
В старата квартална кръчма
на Търнодол и краят на света
допивам своята тъга.
От юг е тя – невидима, добра.
България
Вятър е минал, живот е посял.
Език небесен - Божи е дар.
И още морето, реките, Балканът ни стар,
всичко се вплита в този олтар.
Катин
В ужаса отвъд нощта
не мога да прогледна.
Катин е тъмната гора
и моята сълза последна.
Утро
Ранна жена и трамвай ранобуден,
кашлица стара в неведом таван,
ключ заядлив, лай незасмян,
ражда се моят свят неприбран.
Невидим
Отвратителен дъжд.
Случаен прозорец рисува очи.
Гледат в мен и изчезват -
невидяли нищо. Вали.
Самота
Прииждат гласове и бесни думи
в нищото, където съм стаен.
Невидимото нещо ми говори,
и сенки само скитат в мен.
Първо монографично изследване за живота, творчеството и идеите на проф.д-р Константин Гълъбов. Идеята за „родното“ и „европейското“ в българската култура.
