Дипломация

На 14 юни 2001 година с Указ на президента Петър Стоянов бях назначен за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Македония. Новата балканска държава бе на прага на гражданска война. Запалителната смес от стари и нови етнически предразсъдъци и нетолерантност, от непреодолени постюгославски конфликти поредени от фалшивото четене и интерпретация, както на историята, така и на съвременността, непреживяната югоносталгия и пораженията на комунистическата идеология, бяха ескалирали до степен, която правеше обстановката наистина взривоопасна. Нощем Скопие и Тетово се будеха от картечни и автоматни изстрели. И двата града бяха разделени. В Скопие малцина преминаваха по стария мост на Вардар към албанската част на града, а в Тетово омразата преминаваше буквално по средата на централния булевард. Куманово и Липково бяха по-известни като „кризисен регион”, на предела Стража бяха разположени части на македонската армия, въоръжени части пък на албанската армия за „национално освобождение” действаха в околностите на столицатата, а пътят към Охрид бе отворен само през Битоля. Македонският президент Борис Трайковски, един искрен приятел на България, както и правителството на премиера Любчо Георгиевски, търсеха изход от кризата и макар понякога позициите им да се разминаваха, имат огромни заслуги за това страната да оцелее, да стигне до своето Охридско мирно споразумение и да преодолее най-голямото изпитание в своята кратка история като самостоятелна държава.
Виж цялото съдържание »

Въпрос: Така ли си представяхте нова България преди 20 години, г-н Йорданов?

Отговор: И да, и не. Мечтаех БКП да бъде свалена от власт. Останалото, вярвах, ще дойде логично – новите закони, смяната на икономическата система, свободата на медиите, интеграцията в Европа. Но не чаках със скръстени ръце и знаех, че за мечтите трябва да се работи. Това, което не знаех, бе Негово Величество Сценарият. Сценарият, според който промяната трябваше да бъде контролирана и дирижирана от определени среди на бившата БКП и ДС.

Въпрос: Празнувате ли 10 ноември?

Отговор: Няма какво да празнувам. Българската демокрация има по-достойни дати: 3 ноември – първото опозиционно шествие-митинг организирано от „Екогласност”; 7 декември – създаването на СДС; 13 октомври 1991 г. – първата победа на демократичните сили на парламентарни избори, както и знаменателните дати на приемане на България в НАТО и ЕС. На 10 ноември БКП проведе един от поредните си и втръснали на народа пленуми. Свали „първия ръководител”, за да си остане същата като партия.Той, горкият, гледаше като препариран своите „другари”, а те бяха вперили поглед в новия Указ 56 – за създаването на първите частни фирми.

Виж цялото съдържание »

Ал.Йорданов: Откривате ме в Русия, в Санкт Петербург, където завърши конференцията "Образът на България в Русия и на Русия в България". Всъщност, това ми дава и повод да мисля, че е необходимо може би по-често да говорим и по въпроса за това как другите нас българите ни възприемат. Как и ние възприемаме другите днес, в този променен свят. Това е всъщност пак във връзка и с начина, по който македонците ни възприемат днес.

Въпрос: Добре, темата на нашия разговор е изказването на македонския премиер Никола Груевски. Какво е вашето обяснение, защо чак от Австралия премиерът Груевски реши да каже, че сънародниците му там трябва да бъдат единни, тъй като, по думите му, няма вардарски, егейски и пирински македонци, а има само македонци?

Ал.Йорданов: Изказването на Груевски е доказателство, че Македония все още не е напуснала своята югославска представа за света и за съседите в това число. Тя живее в минало време. Тя иска да е самостоятелна и европейска държава, но същевременно разбира света с югославски очи, а те са слепи. Говоренето на Груевски е доказателство за това колко бавно стават промените на Балканите и колко дълъг път трябва да измине още политическият елит на Република Македония, защото аз мисля, че обикновените хора по-бързо са изминали този път от политиците в Македония, за да можем пълноценно всички на Балканите да се интегрираме в европейското пространство, в Европейския съюз.

Виж цялото съдържание »

Отива си лятото, идва есента. Популярната песен е искрена. Нарича нещата с истинските им имена. За разлика от политическото песнопеене, което често послъгва. Есента не е време за надежди. У нас тя винаги идва с грижите и несгодите на ежедневието. С проблемите. И с мисълта, че е праг за зимата, през която политиците са ни обещали, че ще „оцелеем”. Ние българите наистина живеем от зима до зима, от оцеляване до оцеляване. За другите сезони, все не ни остава време. Така ще бъде и тази година.
Отмина лятото на политическите надежди. Приключва и кадровия кадрил на новата власт. Гражданите, които са за европейско развитие на България (ГЕРБ) спечелиха парламентарните избори и вече управляват. Останалите – едни подкрепят, други полуподкрепят, трети се ослушват в опозиция.
Виж цялото съдържание »

Въпрос: Г-н Йорданов, как ще коментирате следизборната тишина около СДС?

Отговор: Като здравословна. Твърде нездрав шум и политическа пушилка се вдигаше около СДС преди изборите. Сега е време за здравословно мълчание. От 20 години, когато наближат избори, винаги се е надигала вълна на отрицанието срещу СДС. Целта винаги е била една – СДС да изчезне от политическата сцена. А по този начин да изчезне и историята на промяната в България. Безпаметството ражда абсурдите на българския преход към демокрация. Затова и бих казал – днес СДС мълчи, но утре отново силно ще говори.
Виж цялото съдържание »

Уважаеми г-н Чауш,

Като бивш посланик на Република България в Република Полша в периода 1998-2001 г. се запознах с публикувания на страницата на Сметната палата Доклад за резултатите от извършения одит на финансовото управление на дипломатическите представителства на Република България към Министерството на външните работи във Виена, Варшава, Анкара и Москва за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2007 г.
В доклада относно стопанисването на имотите на българската държава във Варшава се твърди следното: « е сключен неправомерно договор за наем с полска фирма без наличие на акт за собственост”. И още: „Възникнал е конфликт на интереси.”
Виж цялото съдържание »

Без почивен ден, в два последователни броя (28 и 29 август т.г.) в. „Труд” тиражира една клевета. Поводът - подписан от мен договор в качеството ми на посланик в Полша в далечната вече 2000 г. Публикациите премълчават истината, че такива договори, на основание на съответните заповеди, наредби и инструкции (последната № 95-00-102 от 20.09.2000 г.) са били сключвани и преди мен и след мен и то не само в Полша, но и във всички страни, в които България стопанисва свои имоти. Но клеветата избира един от тези стотици договори представяйки го като ...неизгоден. Следователно има „далавера” . И разсеяно забравя да посочи, в какво точно се състои тази „далавера”. Затова пък следват разсъждения за самотата, за човешкия характер, цитират се мои размисли и се търси противоречие между това, което публично говоря и това, което като посланик съм „вършил” във Варшава. И понеже няма такова противоречие благосклонно и с добро сърце ми се пожелава ”дано да докаже невинността си”. Каква вина, каква невинност, какво губи време!
В отговор искам да изложа фактите.


Виж цялото съдържание »

Г-н Йорданов, как ще се отрази на Македония отказа на НАТО да отправи на страната покана за членство?

Отговор: Като цяло неблагоприятно – и в социално-политически и в икономически план. За съжаление македонският политически елит загърби интересите на страната и нейните граждани и обслужи една политическа идеологема от миналото.
Виж цялото съдържание »

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО
ГЛАВНИЯ РЕДАКТОР НА АГЕНЦИЯ „ФОКУС”
Г-Н Красимир Узунов



Уважаеми г-н Главен Редактор,
От два дни се намирам в Репубика Македония. Като бивш посланик бях поканен от мои македонски приятели, с които не бях се виждал близо две години.
Виж цялото съдържание »

Навършиха се четири години от трагичната гибел на бившия македонски президент БорисТрайковски. Случи се така, че часове преди нещастието той разговаря с мене по телефона
и този разговор завинаги остана в паметта ми.
Виж цялото съдържание »