БЪЛГАРИЯ СЪЩО СКЪРБИ, Г-Н ПРЕМИЕР! ...

Отворено писмо до министър-председателя Бойко Борисов

Уважаеми г-н Министър-председател на Република България,

обръщам се към Вас не като бивш Председател на Народното събрание, не и като бивш посланик на Република България в Република Полша, а просто като обикновен български гражданин, който цени свободата, демокрацията и вярва в Бога.
Страшна трагедия сполетя полския народ. В самолетната катастрофа край Смоленск загина голяма част от политическия, обществен, духовен и военен елит на страната, която е наш съюзник и верен приятел в Европейския съюз и НАТО. Сред загиналите, освен президента на страната, има и други личности, които бяха искрени и сърдечни приятели на България. Има и такива общественици и политици, чийто живот бе отдаден изцяло на каузата на свободата, на спасението ни от тоталитарната комунистическа система. Тяхната борба, особено през 80-те години на ХХ век, даваше надежда, че и българския народ може да стигне до брега на свободата и демокрацията.
Загиналите са синове и дъщери на един народ, който не веднъж в своята история, подобно и на българския народ, е изпитвал страданието, чуждото робство, неволята. И същевременно, както и нашия народ, е давал блестящи примери на съпричастност към чуждата болка, жертвал е собственото благополучие в името на възвишената кауза на свободата. Ние, българите, никога не трябва да забравяме великата саможертва на полския крал Владислав Ягело (Варненчик) , който в легендарната 1444 г. загива за свободата на християнска България. Затова и дълбоко скърбим и истински разбираме днешната трагедия сполетяла полския народ.
Президентът на Република Полша и членовете на ръководената от него делегация, загинаха при изпълнение на своя дълбоко хуманен и патриотичен дълг. Те пътуваха към Катин – полската Голгота на ХХ век, символ на гордостта и непреклонността на една нация, застанала първа на пътя на агресивния комунизъм и фашизъм. И платила висока цена за това.
Г-н Министър - председател,
в страшните дни и нощи през есента на 1944 г. България също преживява своя Катин. И мога да Ви уверя, че полския народ разбира и цени и нашите страдания и нашата воля за свобода. Затова и се обръщам към Вас с настоятелната молба да обявите денят, в който ще бъдат погребани достойните европейци и синове на приятелска Полша, за ден и на български национален траур. И това да бъде ден на нашата българска солидарност и съпричастност с полския народ, който дълбоко преживява тази трагедия. Нека в такива съдбовни мигове, в които се изправяме в лице срещу много истини за историята, в които срещаме страданието, да се издигнем над тяснопартийните интереси и подялби и да осъществим като горд и достоен народ един морален жест към който ни призовава преди всичко националното себеуважение и чувство за историческо достойнство.
Уважаеми г-н Министър-председател,
При срещата с такива събития елементарната дипломация не важи. В такива дни не се пресмятат ползите и загубите от един високо морален жест. Не се търсят „баланси” на интереси. Обявявайки национален траур ние ще покажем, че сме народ, който разбира и приема като свое чуждото страдание. Ще си спомним и за нашите жертви по пътя на демокрацията и свободата. Ще помълчим, за да чуем по-силно гласът на свободна и демократична България!


С уважение:

Александър Йорданов