ГОЛГОТАТА КАТИН!

През пролетта на 1940 г. по заповед на Сталин в района на Смоленск, край Катин и Виница, са избити без съд и присъда над 22 000 полски военнопленници – елита на полската армия и общество. Нападната от две страни – от Германия и от Съветския съюз, Полша избира по-малкото зло, слага оръжие пред своите източни вековни поробители. За награда и в нарушение на всички международни договори, сталинският режим зверски избива полските герои препречили първи войнстващия тоталитаризъм, фашизма и комунизма. Повече от половин век тази трагедия бе прикривана и отричана от съветския режим. Нещо повече. Българският „народен съд” осъжда на смърт онези смели българи, които си позволяват да документират истината за масовите убийства със собствения си подпис. Те са наши български светци, но нито ние, гражданите, нито българската църква се сещаме за тях. Сега към онези събития от преди 70 години, ни връща трагедията, която отново сполетя полския народ в ада на Катин, край Смоленск.
Това е тежък, скръбен ден за Полша, за Европа, за целия свят. Скръбен е този ден и за нас, българите. Списъкът на загиналите е потресаващ. В него откривам голяма част от политическия, обществен и военен елит на съвременна Полша. Потресен виждам имената на хора, които лично познавах, с които съм водил разговори, били са мои гости. Освен президента Лех Качински и неговата съпруга, сред загиналите са двама заместник председатели на Сейма, заместник председател на Сената, 14 депутати и сенатори, 9 представители на полската църква, включително и на православната, председателите на Националната банка, на Олимпийския комитет, на Института за национална памет, полския Омбудсман и цялото висше командване на полската армия – началника на генералния щаб и командващите всички родове войски. С прискърбие открих и името на бившия председател на полския Сейм – Мачей Плажински, един голям и искрен приятел на България. Сред загиналите е и легендарната „майка” на „Солидарност” – Анна Валентинович, чийто протест слага началото на стачката в Гданската корабостроителница през август 1980 година и има съдбовно за новата история на Полша и Европа значение, като начало на историческа промяна. Светът плаче заедно с Полша. „Боли ме сърцето” – успя да отрони само Адам Михник, един от харизматичните лидери на някогашната „Солидарност”, а днес главен редактор на „Газета виборча” - най-популярния ежедневник в Полша. Дълги години той бе и един от основните критици на загиналия полски президент. Но смъртта изтрива и обезмисля политическите страсти, прави ги нищожни във великото време на прошката.
Сега трагедията ще породи много въпроси, ще роди и съмнения. Но над всички тях ще витае това, което бившия полски президент Лех Валенса, също един от противниците на вече покойния Лех Качински, изрази с прости човешки думи: „необходима ни е повече обич”. Днес поляците се срещат за пореден път в своята история с проклятието, което тегне в техните отношения с Русия. Проклятието на имперското робство, проклятието на Катин, проклятието на комунизма. Затова и в причините за трагичния инцидент вероятно мнозина ще потърсят или разчетат и други знамения.
Вече става ясно, че летището край Смоленск не е притежавало необходимото оборудване за приземяване по уреди в тежки метеорологични условия. Това обяснява и настоятелното предложение на руските диспечери, самолетът да кацне на друго летище. И потича лавината от въпроси: кои са причините принудили пилотите въпреки всичко да опитат да приземят самолета, защо предупреждението за друго летище идва толкова късно, когато самолета е бил на не повече от 2,5 км. от пистата. Това са въпросите, които следствието ще трябва да изясни. Всъщност, трагедията се случи в момент, когато след дълги години на мраз и дори враждебност, полско-руските отношения тръгнаха към затопляне, към разведряване. Като символен знак остава факта, че руската обществена телевизия вчера вечерта излъчи култовият филм на Анджей Вайда „Катин”. Като една среща на руснаците с истината десетилетия скривана от тях и като прошка за едно минало, което няма да бъде забравено, но и от което и полския и руския народ трябва да се опитат да погледнат към бъдещето. Трудно ще бъде, тежко и не по силите на всички. От своята историческа Голгота Катин поляците ще излязат по-силни, обединени, преосмислили своите съвременни земни страсти. Полското общество още по-силно ще цени свободата и демокрацията, ще вярва в Бога и в доброто, ще работи за националната кауза.
Полша е в траур. Ние, българите, трябва в тези дни също да се обърнем с лице към човешката мъка и трагедия, с лице към Бога и да молим спасение и за своите души, разпъвани често от страстите на безмислието. България трябва да обяви също национален траур. За да покажем, че сме съпричастни истински към страданието на народа на една приятелска и добронамерена към нас, българите, страна, направил изключително много и ние да открием пътя на свободата и надеждата.