НЕДОСТОЙНО ЕСТЬ!

На връх националния празник, когато душите и мислите ни трябваше да са изпълнени с почит и съзнание за достойните дела в нашата история и настояще, двама политици ни спретнаха своето „недостойно есть”. Единият, защото търчи и ръси махленски простотии по телевизионни шоу програми, вместо да си седне на задника, да си гледа работата и да каже нещо смислено по въпросите, за които е избран да бъде министър. А другият – защото е решил от недостойното поведение на първия, да си ушие нови дрехи на достойнството. Ядец! Те са като „новите дрехи на царя”. Защото на шоуменската простотия не се отговаря с ченгесарска дивотия. И двете са ”недостойно есть” за България.
След някоя и друга година първият ще си отиде – далеч от България. Вторият – също ще си отиде – далеч от президентството. А нашего брата, българина, ще продължи да вярва в своето достойно есть – на народ и нация преминали през столетни изпитания и да се надява, че рано или късно и в България ще има политически водачи, които като Васил Левски могат да споделят кривиците си, но да продължат „заедно нататък”.
Абстрахираме ли се за миг от бутафорията на поредния политически скандал, от вечното „кой прав, кой крив”, ще видим, че в съзнанието и на двамата политици – Дянков и Първанов, здраво заклещена стои мисълта-подозрение, че „има незаконно забогатяли” сред политическия елит в годините на прехода. Единият го мърмори на майтап, другият – на сериозно и иска истината за „икономическите досиета”, но и двамата мислят това, което мисли всеки български гражданин днес. И тук вече пред двамата има два пътя – да се направят на „дръж ми шапката” и че все едно нищо не е било или да използват силата на своите институции за отговор на въпроса, който е затормозил съзнанието им. И ежедневието на българина. Ако го направят „простено” да им е за волността на думите и на действията. Не го ли сторят – недостойно есть за България!