КАЗАХ, АМА НЕ СЛУШАТ!

Оня ден, воден от най-добри чувства, предупредих нашите национални ритнитопковци, че ги чака загуба в приятелския им мач с Полша на връх 3 март. Точните ми думи бяха: „Дали това ще бъде с два или повече на нула, няма значение.” И обясних това, което предстоеше да се случи във Варшава с...мисловния космос на българина, а не с качеството на футболния терен. Мачът завърши, както казах. Нашите паднаха точно с два на нула, а теренът се оказа, че е по-хубав от българските, както и предположих. Сега не ми остава нищо друго освен да се обърна към тишината на космоса. Ние българите трябва да помълчим известно време. Да се вгледаме по-дълбоко в себе си, в дивотиите, които натворихме през миналия ХХ век – войни, въстания, революции, социализми всякакви, а продължаваме да творим простотии и през новия ХХІ век. Да се опитаме преди нещо да свършим и да вдигнем гюрюлтия за него, първо да помислим – можем ли го, необходимо ли е, сметка да му направим предварително, като проект-картинка да го разгледаме на домашния компютър. Да не се хвърляме слепешката и да се самозалъгваме с „лошите терени”. Как пък все на нас, българите, ни се случват „лоши терени”.
Често ми се случва да познавам точните резултати от футболни мачове. Но ако ритнитопковците имат оправдание с „лошите терени”, то други, политиците например, би трябвало да ме чуят. Така си мисля. Затова сега правя следващата прогноза, която е за техния „лош терен”. Ето, казвам им още от сега, 4 март 2010 г., че тая работа дето са я започнали със строежа на атомна централа в Белене ще излезе много, ама много по-голяма загуба за България от загубата на родните ритнитопковци. Нахалос ще отидат народните пари, поколения ще ги плащат. А и аварията няма да ни се размине. Защото с каквито се събереш, такъв ще станеш. В случая с АЕЦ „Белене” сме на път да се съберем с аварирала държава. И аварията ни е в кърпа вързана. И тогава „теренът” наречен България наистина ще бъде лош. И няма да има кой и топка да рита на него.