НЕ ТЕРЕНЪТ, А КОСМОСЪТ НИ ПРЕЧИ!

Утре, 3 март – Денят на националния празник, българският национален отбор по футбол ще загуби своя приятелски мач с Полша. Дали това ще бъде с два или повече на нула, няма значение. Дано да не е на нула. Защото за нас и скромните загуби вече са като добра утеха. Но ако правя сега тази прогноза, то е защото ме подразни днешното целодневно дърдорене за „лошия терен” на който щели били да играят българските национали. Та затова ми се ще да кажа: всичката Мара втасала, та и теренът погледнала. Говорят за „лошия терен” футболни деятели и журналисти. Аз пък се чудя дали наистина са слепи или се правят на такива. Как пък не видяха отвратителните терени на които се играе българското футболно първенство, разрухата на трибуните, мърлявостта на тези, които поддържат тревното покритие, мизерията на случилото се и с отбора и със стадиона на „Ботев” от Пловдив. Това не се вижда. Но в чуждата паница погледът ни е като на орел – всичко вижда, че и го коментира. А истината като всяка истина е проста. Стадионите на поляците са по-добри от нашите. И затова в Полша, а не в България ще има Европейско първенство по футбол. Добре е, че сега заедно с футболистите до Варшава пътуват и журналисти. Та дано да видят това, което „историческата промяна” е направила в нашата бивша социалистическа „побратима”. Да видят разликата, ако разбира се могат да правят разлика – между тук и там.
Ако нашите умници от Българския футболен съюз са търсили прекрасен терен, то е било достатъчно да погледнат кой месец сме и да намерят този чуден терен на юг, а не на север. Защото на север през този зимен период няма как терените да са идеални. Дори и в Полша. Но от друга страна си мисля, че тъй като нашите ритнитопковци, както обикновено правят от дълго време насам, са отишли на разходка до Варшава, то е важно общественото мнение предварително да се подготви за загубата. И затова се запява приспивната предпразнична песен за „терена”. А истината е, да повторя, проста – не теренът,а мисловният космос ни пречи!