Събота вечер. Време за всичко. И за избор. Избирам БНТ, за да видя поне края на зимната олимпиада. И гледам и слушам коментари. Спуска се някакъв наш опашкар по пистата за сноуборд и естествено показва никакъв резултат, почти последен от последните. Но ето го и коментарът български – „да се надяваме – казва българинът коментатор – че другите ще изпопадат и нашият ще се класира”. Аз съм втрещен. Да искаш лошото на „другия”, за да успееш ти, да успее твоята кауза. Това е българската психология отгледана и идеологически модифицирана при комунизма. Психологията на омразата, на просташкото перчене.
В такъв момент се срамувам, че мои сънародници са такива „коментатори”, при това пратени на другия край на света и на моя сметка. Защото БНТ е взела и от парите от моите данъци, за да изпрати този безмислен дърдорко, на който не искам и да му зная името, чак в далечна Канада, във Ванкувър, в планината Сайпрес , за да дрънка безмислено и да желае лошото на „небългарите”. Да паднат и да се пребият „другите”, та дано върху техните неуспехи блеснем най-накрая и ние.
Няма да блеснем. Дори и да не паднем, пак ще сме последни. Или предпоследни – все едно. Защото проблемите ни не започват от спортните бази или от треньорите. Те започват от начина ни на мислене и отношение към света. От често пъти празните ни български кратуни. Като кратуната на този коментатор. Останалото е следствие – и парите, и подготовката, и треньорите, и състезателите и дори ...коментаторите. Началото е ментално, чип, мозък, кратуна. Началото са изпопадваниците български
Вие самият сте огледален образ на народа, така че е достатъчно да погледнем какви ги говорихте по адрес на дипломатите... Или още по-точно - какви ги свършихте спрямо г-н Стефан Савов по времето, когато обявявахте хубавите дни за демокрацията в България. Помните ли това време? Помните, как не. Хайде сега сложете Вашия коментар за коментаторите и си признайте честно, че и Вие искахте Стефан Савов да падне, след което върху неговия неуспех Вие да блеснете. Е, не блеснахте, а проблеснахте. Защото всички политици в България сте като падащи звезди, които изгарят в атмосферата, създадена от собственото ви усещане за значимост и величие. Понеже много се мислите за велики, я докарахте до под кривата круша.